Проф. Габровски: Екраните променят начина, по който работи детският мозък

Проблемът с прекомерното използване на телефони и дигитални устройства от децата не може да бъде решен нито само от родителите, нито само от училището или държавата. Необходим е общ подход, в който институции, семейства и експерти работят заедно за изграждането на здравословни навици. Това заяви в интервю за БГНЕС чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

По думите му никой не поставя под въпрос мястото на технологиите в съвременния свят.

„Никой не говори за спиране на ползването им. Всички съзнаваме, че в дигиталната епоха това е абсолютно задължително. Това е реален прозорец към света“, посочи той.

Според проф. Габровски обаче има два ключови фактора, които трябва да бъдат контролирани: времето пред екрана и съдържанието, до което децата имат достъп.

„Мисля, че всеки е притеснен от това, че децата могат да имат достъп до некачествено, да не говорим за вредно или опасно съдържание“, каза той.

Прекомерната употреба вече е доказан проблем

Според неврохирурга първата важна стъпка е обществото да признае, че прекомерното използване на дигитални устройства представлява реален здравен риск.

„Всички психологически и други проучвания по света потвърждават това. Прекомерната употреба е свързана с проблеми като тревожност, депресивност и редица други състояния“, подчерта проф. Габровски.

Той посочи, че постепенно се оформя международен консенсус относно препоръчителното време пред екран за различните възрастови групи. Според експертните препоръки деца до 5-годишна възраст не бива да използват подобни устройства, а между 5 и 12 години времето пред екран следва да бъде ограничено до около един, максимум два часа дневно.

По думите му обаче не всяко време пред устройство е еднакво.

„Ако едно дете чете книга повече от един час на ден на мобилното си устройство, това не може да бъде вредно“, отбеляза той.

Проблемът е в друг тип съдържание.

„Говорим за бързото съдържание, особено бързото видеосъдържание, което постоянно се сменя и което всъщност променя биохимията и начина, по който работи мозъкът“, предупреди проф. Габровски.

Според него това води до нарушена способност за концентрация, задълбочаване и поддържане на внимание за по-дълъг период.

Мозъчното здраве остава подценена тема

Проф. Габровски е категоричен, че обществото все още не осъзнава в достатъчна степен значението на мозъчното здраве.

„За кардиологичните и онкологичните заболявания хората вече знаят много благодарение на годините информационни кампании. За съжаление при мозъка нещата не стоят така“, каза той.

По думите му темата е изключително сложна, защото обхваща огромен спектър от заболявания и медицински специалности – неврология, неврохирургия и психиатрия.

Именно затова Съветът за мозъчно здраве работи за повишаване на обществената информираност по темата.

„Трябва да се говори повече за мозъчното здраве и хората да имат по-добро разбиране за тези изключително важни заболявания“, подчерта специалистът.

Национален план за мозъчните заболявания

Проф. Габровски съобщи, че Съветът за мозъчно здраве вече е подготвил проект за Национален план за мозъчните заболявания, който е внесен в Министерството на здравеопазването в началото на годината.

Документът е разработен съвместно от представители на неврологията, психиатрията и неврохирургията и очертава основните приоритети за развитие през следващите години.

Сред тях са спешната неврохирургия, лечението на гръбначни и черепно-мозъчни травми, мозъчно-съдовите заболявания, невроонкологията, множествената склероза, деменциите, както и депресивните и тревожните разстройства.

„Направена е една рамка, в която според нас трябва да се работи в бъдеще“, каза проф. Габровски.

Той подчерта, че обществото трябва да обръща много по-голямо внимание на мозъка и заболяванията, които го засягат.

„Мозъкът е органът, който ни прави това, което сме. Той ни осмисля като личности, чувства и емоции. Към мозъка трябва да има повече внимание и повече разбиране, особено когато той страда и е болен“, заяви проф. Николай Габровски.